I hate the idea of lonely. And I hate the reality of attachment.
Reyna Biddy (via splitterherzen)

(Source: kushandwizdom)

навремето един дядо на Графа
ми каза че всяка обич е
пускане по бърза река в Балкана без лодка
без гребла без дъно без спиране
и чакаш постепенно течението
да стихне да се уталожи да поспре
някъде под сенките на елите и боровете
дробовете ти да се изпълнят с
мириса на гора и безкрайност
навън но да се чувстваш вкъщи
толкова захласнато го слушах
но сега знам че да обичаш
(особено теб)
е да застанеш на ръба на водопад
без да мислиш без да гледаш без да дишаш
и да тръгнеш не по течението на реката
а да излетиш над него
да се разбиеш на парчета
и когато най-накрая стигнеш своето
стихване уталожване поспиране
дробовете ти да нямат място за въздух

Л.Й. (via zoe-janee)

реблогвам от себе си

(via sashkothecreator)

(Source: blind-letters)

I’m sleepy and I wish I was kissing you.

(Source: xborntolose)

There are 7 billion people on this planet who I have not met,
and 195 countries I have not visited.
Yet I am stuck in this insignificant town,
Being pressured into making decisions about my future,
When I barely even know who I am.

 Unknown (via insanity-and-vanity)

(Source: psych-facts)